зэбгъэдэлъэфэн

(зэбгъэделъафэ) перех. гл. приволочь кого-что-л. друг к другу

/ Зыр зым бгъэдэлъэфэн, зэлъэфэлIэн.

ЕнтIырхэр зэбгъэдалъэфащ.